ПОТРЕЩЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; потрещя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Остар. и диал. Втрeщявам се, вцепенявам се, вдървявам се; подъбявам се, помръзвам. Той [българският народ] .. намери изходната точка към своето бъдеще. Тая точка е .. съсипванието на оние ръждясали петвековни окови, на които даже при звука съвременният човек би настръхнал и би са потрещил на мястото си. Хр. Ботев, Съч. 1929, 20. Потрещи ся, като го видя. Като извика въз мене, аз се потрещих. Н. Геров, РБЯ IV, 236.